Бронзовата медалистка от олимпиадата в Рио де Жанейро Михаела Маевска водеше ансамбъла ни по художествена гимнастика в два олимпийски цикъла като техен капитан, а сега е помощник треньор на Весела Димитрова на новия отбор. Двете постигнаха невероятни резултати с новите момичета, които все по-често и заслужено биват определяни като „новите златни”. Какви чувства обаче са вледеели младата треньорка на първото й световно първенство извън килима и има ли прилики между настоящия и вече бившия ансамбъл, разкри самата тя специално за Novsport.com.
– Вече премина първото ти световно като треньор. Можеш ли да направиш паралел между него и последното си състезание като гимнастичка?
– Вълнението беше същото. Изпитах емоциите, които изпитах преди година, дори малко се разстроих. Върнах се на килима за малко, към дните, в които аз бяха там и се състезавах.
– Вече цял сезон работиш с момичетата от новия ансамбъл. Какви са те по характер и би ли могла да ги сравниш с вас?
– Всяко момиче си има нейният характер и все още не мога да кажа коя каква е точно, но мога горе долу да ги оприлича на нас. Мога да кажа коя от тях, на коя от нас ми напомня. Лаура (Траатс) например е като Хриси (Християна Тодорова). Помни всички дати, състезания, медали. Елена (Бинева) не приказва много, което ми напомня на мен, защото и аз не говорех. Симона (Дянкова) – тя е изпълнителната, винаги се вслушва в това, което й се казва и ми напомня на Бубето (Любомира Казанова), а също така и на Рени (Ренета Камберова). Теди (Теодора Александрова) пък събира най-много критики, но не мога да кажа, че ми напомня на Цвети Найденова, а Мадлен си е Мадлен.
– Казахте, че сте доволни от момичетата, но съжалявате ли за нещо?
– Не мисля, че съжаляваме. Единствено на световното първенство се опитахме да си повишим оценката на топки и въжета, но не ни приеха контестацията. Според мен обаче, когато трябва съдийките ще ни дадат това, което ни се полага. Мисля, че момичетата заслужаваха златния медал. Смятам, че до някъде и ние от стария ансамбъл имаме заслуга за това, защото завършихме кариерата си по страхотен начин и им дадохме добра посока, за да могат да пробият по-лесно.
– Вие бяхте изключително търпеливи и изчакахте своя момент. На това ли учиш и новите златни момичета?
– Разбира се. Уча ги на спокойствие, на търпение, на всичко. Смятам че нещата ще си дойдат на мястото. Те обаче направиха страхотен дебют.
– Как успяхте да ги мотивирате във финалите след съчетанието с обръчи, когато единия бе хванат малко преди да излети от килима? Вие като треньорки изтръпнахте ли в този момент?
– Всъщност не сме се притеснили, а напротив – бяхме много спокойни целия отбор. Може би натрупването на състезания през цялата година си каза думата и успяваме да се справяме бързо с тези ситуации. Мисля, че всички бяхме доволни, въпреки тези инфарктни моменти.
– Какво стана с контестацията, като чели само нашата не беше приета?
– Не, имаше и други, които бяха отказани. Съдийките си имат някакви виждания и преценяват коя контестация да приемат и коя – не.
– Какво предстои сега?
– Сега ще има една кратка почивка и започваме отначало – лагери, нови съчетания, нови музики и т.н.
– Ще има ли нещо специално в композициите с оглед на това, че световното първенство през 2018 г. ще е в София? Например българска музика…
– Разбира се, че ще има. Искаме обаче за сега да запазим това като изненада. По принцип доста отбори се съобразяват с домакина на световното, когато си правят композициите. Сега в Песаро имаше много италиански музики. Ние винаги сме различни, но няма как да не покажем родното. Може би поне едното съчетание ще е на наши мотиви.
– Усеща ли се от сега по-голямо напрежение от това, че световното ще е у нас?
– Със сигурност ще има по-голямо напрежение. На мен като състезател винаги в България ми е било много по-тежко. На момичетата в Италия им беше първо световно и мисля, че в София ще усетят по-голямо напрежение.
– Момичетата от новия ансамбъл като чели приемат всичко много по-леко и спокойно от вас преди, може би защото са по-малки?
– Според мен от тук нататък ще започне да им става по-трудно, защото сега нямаше чак такова очакване към тях. Те обаче показаха, че са много добри и вече всички искат медали.
