Най-успешният български отбор се събира отново в биографичната книга на спортния журналист Стефан Ралчев (изд. „Сиела”). От утре, 21.04., тя ще е на книжния пазар.
Книгата ще бъде представена на 25 април (вторник) от 18:30 часа в хотел „Маринела”, зала „Силует”, ет. 19 (бул. „Джеймс Баучер” 100). Освен автора – журналиста Стефан Ралчев, в представянето ще вземат специално участие президентът на Федерацията по художествена гимнастика Илиана Раева, Християна Тодорова от „“златните момичета и редакторът на книгата Димитър Николов.
Биографичната книга „Златните 8” разкрива живота на осемте състезателки – Михаела Маевска, Ренета Камберова, Катрин Велкова, Елена Тодорова, Цветелина Найденова, Цветелина Стоянова, Християна Тодорова и Любомира Казанова, от първия им ден като национален отбор – 1 октомври 2009 г., през спечелването на всичките 81 медала, до бенефиса и отказването на Златните 8 на 17 ноември 2016 г.
Книгата разкрива всяка една от състезателките без грим и завеси, зад които да се скрие. Разочарованията, победите и споделените мигове оживяват на страниците на тази модерна приказка, в която трудът и усилията се възнаграждават. Това е историята на осем момичета, които достигат върхови постижения и се превръщат в най-обичания български отбор на няколко поколения.
В изданието са поместени интервюта със „златните момичета“, техните треньори, както и текстове на български професионалисти, утвърдили името си на световната спортна сцена, сред които Христо Стоичков, Йордан Йовчев, Наско Сираков, Стефка Костадинова и др.
Из „Златните 8” от Стефан Ралчев
Беше в нощта след бенефиса на 17 ноември. Бях зверски уморена, адреналинът все още ме държеше. Чувах хилядите в залата, връщах моментите отново и отново. Само преди няколко часа за последно играхме на нашата сцена. Нямаше как да заспя. Беше като преди голямо състезание или след спечелен медал. Нищо че беше шоу, с което се разделихме с българската публика. Напрежението пак беше като на голям турнир. В 2:00 часа след полунощ получих съобщение: „Искам да напиша книга за вас“… Главата ми бушуваше от емоции. Появи се още една. Отвърнах: „Уникално! Много бих се радвала. Харесва ми идеята! Кога започваме и какво ще искаш от нас?!“.
Всъщност и в най-смелите си мечти не сме си помисляли, че един ден ние ще бъдем герои в книга или филм. Ето че се случи. Изминахме дълъг и труден път. Път, по който имаше всичко – и радост, и тъга, и трудни препятствия, и лесни прегради. И медали, но и разочарования. Падахме, но след това се изправяхме, защото бяхме един отбор. Защото първо Илиана Раева, а след това Ина Ананиева ни научиха, че за да побеждаваш, трябва да умееш да губиш. Всяка загуба ни превръщаше в още по-сплотено семейство. Никога не ни отказваха, а ни мотивираха допълнително. Знаехме, че след бурята винаги изгрява слънце…
Това, което предстои да прочетете, е нашата история. Такава, каквато е. Без изкривяване и спестяване. „Искам тази книга да е различна. Всеки може да намери резултатите от състезанията ви и колко медала сте спечелили. Искам да има емоция. Хората да видят какво сте преживели и как сте стигнали до върха.“ Това беше условието на Стефан Ралчев, което каза на всяка една от отбора. Не искаше да бъде суха биографична справка, нито факти и цифри, изредени без живот. Искаше да разкрие всяка състезателка такава, каквато е. Без грим и завеси, зад които да я скрие. Докато работехме върху книгата, често ни казваше – това е клише, няма да бъде така… Искам да бъде нещо различно и да грабне читателя. Това не е обикновена книга. Това е съкровената ни история. Такава, каквато много малко спортисти са преживели. За първи път ще прочетете нашите най-лични моменти – събитията от живота на всяка една от нас в най-трудните мигове, когато всяка е била на ръба на отчаянието, но и в най-щастливите, които завинаги ще останат в съзнанието ни. Ще ни видите в истинската ни светлина – не лъскавата и доста често измамна представа от медиите. Ще прочетете за трудностите – моите, на Михаела Маевска, Катрин Велкова, Елена Тодорова, Цветелина Стоянова, Ренета Камберова, Цветелина Найденова и Любомира Казанова. Всяка една от златните осем жертва много, за да постигне успеха. Под лъскавата обвивка на красивите трика и сценичния грим, аплаузите на публиката и усмивките се крие нещо по-дълбоко.
През годините чувахме, че много искат да са като нас. Че сме светъл пример не само в спорта, а и в обществото. Искахме да бъдем такива и мисля, че бяхме. Изпълнихме нашата мисия. Извървяхме достойно пътя си и написахме нашата история. На златните осем…
P.S. – Когато един ден тези страници овехтеят и за следващите поколения бъдем вече далечно минало, не забравяйте, че ние бяхме и ще останем любимките на България. Разкажете на вашите деца и внуци за онези смели осем момичета, които никога не се предадоха…
Християна Тодорова
