Добави в календара
Get a Timely Calendar
Кога
септември 28, 2022 цял-ден
Europe/Sofia Часова зона
2022-09-28T00:00:00+03:00
2022-09-29T00:00:00+03:00
НА 28.09. 1969 г. АНСАМБЪЛЪТ НА БЪЛГАРИЯ ПЕЧЕЛИ ПЪРВАТА СИ СВЕТОВНА ТИТЛА НА СВЕТОВНОТО ПЪРВЕНСТВО ВЪВ ВАРНА
През 1969 на Световното първенство Варна (България) участват 44 индивидуални състезателки и 15 ансамбъла от 18 държави.
Кои са треньорките, извели българския ансамбъл, спечелил първото злато за България от Световно първенство:
ЮЛИЯ ТРАШЛИЕВА е родена на 3 февруари 1936 г. в Русе.
Тя е една от основателките на художествената гимнастика в България.
В същото време тренира и спортна гимнастика, влиза в НО по този спорт.
От 1956 до 1963 г. е шампионка на България по художествена гимнастика (8 пъти).
Участва в 1-то СП в 1963 и печели там бронзови медали в многобоя и в съчетанията с уред.
Участва в 3-то СП в състава на ансамбъла, който също печели бронзови медали.
Юлия Трашлиева поставя композицията на ансамбловите съчетания (НО) през 1967 и 1969
ЛИЛИЯ МИРЧЕВА е Първата треньорка на българския национален отбор, помощник треньор на ансамбъла, завоювал първата световна титла за България във Варна’69г.
Лилия Мирчева е лична треньорка на Мария Гигова в подготовката й за световните първенства през 1971 и 1973г., където спечелва абсолютните титли.
Лилия Мирчева си остава всепризната специалистка на българската и световната художествена гимнастика.
За състезателките от ансамбъла,
спечелил първата световна титла за България:
ДЕСПА КАТЕЛИЕВА Despa Katelieva – е родена на 27 ноември 1949 г във Варна,член на УС и директор на националните отбори отбор
Двукратна световна шампионка на ансамбъл 1969 г. и 1971 г.
Помощник-треньор и треньор на националния отбор на България – ансамбъл, в периода 1978 – 1984 г.
Под нейно ръководство момичетата от ансамбъла прославят достойно името на България – ЕП Мадрид 1978 г. – златен медал, ЕП Амстердам 1980 г.- златен медал, СП Мюнхен 1981 г. златен медал, СП Страсбург 1983 г. – златен медал, ЕП Виена 1984 г. – златен медал.
Треньор на националния отбор на Холандия (1986 – 1988 г.), Египет (1991 г.) и Норвегия (1994 – 1999 г.)
Съдия международна категория.
ВЕРА МАРИНОВА е родена на 26 август 1947г. Участничка в три световни първенства и носителка на две световни титли с националния ансамбъл
(1969 Варна и 1971 в Хавана).Дългогодишен спортен журналист към БНТ, чийто глас става истинска емблема за любителите на художествената гимнастика. г-жа Маринова–Аткинсън споделя „За мен художествената гимнастика бе и си остава едновременно страст, любов и хоби!“
През 2017г. за първи път легенди на гимнастиката бяха поканени да бъдат посланици на своя спорт по време на провеждането на Световното първенство. Легендарната спортна журналистка Вера Маринова също е сред поканените в тази комисия.
На въпроса: Какво си спомняте от времето, когато сте била състезателка? – Вера Маринова отговаря:
„Спомням си всичко друго, но не и “звездните мигове” от трите световни първенства, в които участвувах.
Спомням си ежедневния си маршрут от залата до дома, в който “задължителна спирка” за мен бе “Млечният Бар” на площад “Славейков”.
Лелите там започваха да приготвят мелбата с течен шоколад още щом ме зърнеха на вратата.
Спомням си и тренировъчните лагери във Варна, където по време на една от последните вечерни тренировка, седмица преди Световното първенство през 1969-та, в яда си от несправедлива забележка излязох през отворения прозорец и стоях в тъмното, сред съседното лозе докато ми мине яда; в Кюстендил, където през зимата направих по неволя, на леда, пред една чешма, почти каскадьорско изпълнение с приземяване на меките си части;
Белмекен, където за един следобед стъкмихме такъв спектакъл за персонала и другите отбори, че “ехото” го разнасяше в продължение на години;
в Созопол, където по време на белотни битки под чадърите, на плажа, съотборничките ми се молеха тайно да не им се падна за партньорка в играта – хем бях (и си останах) балък в тази (и всички подобни) игри, хем им развалях кефа с несериозното си отношение към тези “безмилостни” турнири.
Какво беше лицето на гимнастиката тогава?
Вера Маринова:
„В спортно-техническо отношение – тя бе по-примитивна от днес, най-вече по отношение на трудността на елементите и амплитудата на изпълнение,
но в художествено-творческо отношение – бе много по-въздействуваща от днес. В стремежа да се въведат педантични измерения, с цел по-обективно съдийство, художествената гимнастика всъщност загуби своята художественост. На най-високо равнище – тя се превърна в низ от “задължителни съчетания”, изпълнявани в пищни трика за по 500 паунда, върху почти еднотипен музикален съпровод. „
Истинско богатство е да слушаш Вера Маринова да говори за художествена гимнастика – преживяване, усещане, спомен, размисъл…!
ВИОЛЕТА ЕЛЕНСКА
Световната шампионска с ансамбъла от 1969г. е родена в град Долни Дъбник на 26-ти юли 1947г.
Завършила е НСА и специалност журналистика в СУ ”Кл. Охридски”. Работила е като журналист във вестниците“Народен спорт“, „Старт“ и „Поглед“.
За Световното първенство г-жа Еленска си спомня, че когато им намалили оценката заради широчината на обръчите,
всички много са плакали, докато са получавали бронзовите, а не златните медали, които всъщност си били заслужили с играта.
Цялата зала екалтирано е скандирала“България, България“, макар, че първи на стълбичката се класира ансамбълът на Русия.
БОГДАНА ТОДОРОВА
е родена на 4 април 1950г. в София.Дипломиран адвокат.
Имах удоволствието да си поговоря с нея в едно уютно кафенце в близост до зала „Универсиада“. Госпожа Тодорова дойде с куп снимки и статии и започна разака си от треньорката Юлия Трашлиева:
„Кака Юлка, както я наричахме беше и строга, но и много ни прощаваше. Прощаваше всичко, дори и много големи грешки. Аз имах проблеми с килограмите и тя все ми тарашеше багажа. На лагер във Варна бяхме, аз гладна като вълк, и дебнех да вляза да си открадна грозде от едно лозе в близост до залата и все треперех. Мислех си, леле ако ме хванат, как ще обяснявам коя съм и защо крада, а кака Юлка и бой щеше да ми хвърли, тя все ми казваше Боги, ти няма да си манекен на Родопа в Европа“ – със смях разказва Богдана Тодорова.
Тогава за наднормено тегло са ги глобявали от заплатата. Г-жа Тодорова разказва за един случай във Франция в едно кафе пред хотела им седнали и до тях хора пиели кока-кола. Тя гледала жадно и аха да си поръча, а Нешка Робева и казала „Боги, тая кока – кола струва половин заплата“ и така и двете само гледали жадно от страни.
Богдана Тодорова си спомни за усилените тренировки, за това как са сядали на земята толкова уморени след тренировка, че не са имали сили да мръднат, както тя се изрази, „мухите ни кацаха, а ние нямахме сили да вдигнем ръце и да ги изпъдим“.
Тогава не е имало хотел или общежитие за националния отбор и момичетата от провинцията са живеели по къщите на своите съотборнички. били са нещо повече от сестри и всяка от тях е плакала и се радвала за успехите или неуспехите на другата.
СОНЯ ПЕЕВА е родена на 27 септември 1948г. в София.
Състезател на клуб „Левски“.
СТЕЛА МИЛУШЕВА е родена на 10 септември 1949 г. в София.
На Богдана Тодорова и Стела Милушева е била поверена Нешка Робева, когато е влязла в залата, те са я учили на техника с въже и обръч, „а тя за кратко време не просто се научи, ами излизаше и ни побеждаваше“ – разказва Богдана Тодорова.
Госпожа Тодорова много се гордее със своята внучка София, която е шампион по художествена гимнастика на Хавай и все питала „Бабо, аз имам ли от твоята кръв малко, че да стана голяма шампионка?“
Изключително приятно и полезно е човек да се докосва до хора, които са пример за това как с трудолюбие и талант се покоряват световни върхове.
Информация: Българска федерация по художествена гимнастика


