Гюро Гюров – борба
Гюро Гюров е дългогодишен треньор и състезател по класическа борба. Името му се свързва с успехите на борците от спортен клуб „Левски“ (София).
Дълги години Гюро Гюров е старши треньор на националния отбор на Италия – мъже. Той е личен треньор на олимпийския шампион от „Сеул 88“ и сребърен медалист от „Барселона 92“ – Винченцо Маенца.
Роден на 08 февруари 1959 година, в с. Микрево.
Симеон Щерев е състезател по борба, свободен стил 62 кг, носител на бронзов олимпийски медал от Сеул 1988 година. През 1981 г. е световен шампион от първенството в Скопие. Той е трикратен европейски шампион Варна 1982, Будапеща 1983 и Йоншьопинг 1984 г.
Двукратният треньор номер 1 на България.
От април 2019 година старши треньор на руският национален отбор по борба жени.
Треньор на националния отбор на Китай за жени – спечели 6 титли на първенството на Азия.
Треньор на националния отбор /свободняците/ на Азербайджан.
Избран е за треньор № 1 на „Левски“ за 2008 г. Той е личен треньор на световната шампионка по свободна борба Станка Златева, станала спортист № 1 на „Левски“ за 2008 г. и на Радослав Великов.
Милко Георгиев Казанов – Каяк
Роден на 11 февруари 1970 година, в град Русе.
Състезател на ”Левски”.
Бронзов медалист на 1000 метра двойка каяк на Олимпиадата в Атланта през 1996 г.
Започва да тренира каяк 1982 г. в ДФС ”Локомотив” – Русе с първи треньор Невена Стефанова. През 1997 г. преминава в СК “Левски”.
Негова дъщеря е „златното момиче“ Любомира Казанова.
Постижения:
• ОИ – Атланта – ІІІ място К2 1000 м
• 1997 г. ЕП – Пловдив – ІІІ място К2 1000 м
• 1999 г. ЕП – Загреб – ІІ място К4 1000 м
– ІІ място К4 500 м
• 2000 г. ЕП – Познан – ІІІ място К4 1000 м
• 2002 г. ЕП – Сегед – ІІІ място К4 1000 м
• 2002 г. СП – Севиля – ІІІ място К4 1000 м
• Многократен републикански шампион на каяк. 1996 г.
Миглена Георгиева Селишка – борба, свободен стил 50 кг
Родена на 13 февруари 1996 г. в град Дупница.
Състезател на клуб: „Левски“
Предишни клубове: „Рилски спортист 2000“ (Самоков)
Настоящ личен треньор: Петър Касабов
Предишни треньори: Вяра Иванова
Миглена е трикратна европейск шампионка за девойки (2013, 2014, 2015)
Постижения:
2 място ЕП 2012 за кадетки
1 място ЕП 2013, 2014, 2015 за девойки
2 място СП 2013 за кадетки
5 място ЕП 2013 за кадетки
3 място СП 2014, 2016 за девойки
5 място СП 2017 до 23 г.
3 място ЕП 2017 до 23 г., Нови Сад, Сърбия
3 място Златната Гран При на Иван Яригин 2017, Красноярск, Русия
2 място ЕП 2019, Букурещ, Румъния, жени
3 място Европейски игри 2019, Минск, Беларус
3 място Световни плажни игри 2019, Доха, Катар
1 място ЕП 2020, Рим Италия, жени
3 място Световната купа за индивидуална борба 2020 г., Белград, Сърбия
2 място ЕП 2021, Варшава Полша, жени
Миглена Селшишка загуби четвъртфиналната битка от американката Сара Хилдебранд, световна вицешампионка от 2018-а, с 2:12 в категория до 50 кг на олимпийския турнир по борба в Токио 2020.
Найджъл Роберта (Nigel Robertha) – футбол, нападател.
Роден на 13 февруари 1998 година, в Дордрехт (Dordrecht), Нидерландия
Бивш футболист на ПФК „Левски“. Със синята фанелка играе 45 мача и реализира 20 гола.
Юноша на Фейенорд (Ротердам).
Информация: Найджъл Роберта | LevskiSofia.info
Найджъл Роберта (Nigel Robertha), бивш футболист на ПФК „Левски“
Снимка:
Левски (София) 1:0 Славия 1913 (София), 21 март 2021 година
Първа професионална лига – първи етап » 22 кръг
https://levskisofia.info
Станимир Стоилов – футболист и треньор на „Левски“
Pоден на 13 февруари, 1967 г. в с. Въгларово, Хасковско. Като футболист започва кариерата си във втородивизионния „Канев Хасково“, откъдето през 1990 г. преминава в столичния „Левски“. До 1995 г. участва в 83 шампионски мача с 31 гола, 23 мача за купата с 11 гола, 22 международни мача с 10 гола и 19 други срещи с 9 гола. Веднъж става шампион на страната (1995) и 2 пъти вдига купата на България (1991 и 1992). До лятото на 1998 г. последователно облича екипите на турския „Фенербахче“, португалския „Кампомайорензе“, както и на българските „Славия“ и ЦСКА.
Отбелязва единствения си гол във „вечното дерби“ (ЦСКА – Левски), за отбора на ЦСКА през сезон 93-94, въпреки времето, прекарано като играч на Левски.
От сезон 1998/99 г. до края на кариерата си като футболист през 2003 г. отново играе за „Левски“, като изиграва още 120 шампионски срещи със 6 гола, 22 мача за КРБ с 3 гола и 26 международни мача с 1 гол. На 8 март 2003 г. изиграва последния си мач срещу „Славия“ (1:2). Общо в А група има 234 мача с 53 гола. Като футболист има 4 шампионски титли с Левски (1995, 2000, 2001, 2002) и 5 национални купи (1991, 1992, 2000, 2002, 2003). От 1992 г. до 2000 г. играе и в националния отбор на България (14 мача с 3 гола).
Треньорската си кариера започва в началото на 2004 г. като селекционер на юношеския национален отбор до 16 години. От лятото на 2004 г. е старши треньор на „Левски“, с който печели КРБ (2005, 2007), суперкупата на България (2005) и шампионската титла (2006, 2007). През сезон 2005/2006 с отбора на ПФК Левски достига до четвърт финал в турнира за купата на УЕФА. С ПФК Левски става първия български треньор, чийто отбор влиза в Шампионска лига.
През 2007 г. е селекционер на националния отбор на България в двата мача срещу Беларус от квалификационните групи за европейското първенство през 2008 г. Като печели и двата мача.
От 21 юни 2014 г. води ФК Астана. На 26 август 2015 г. отстранява кипърския шампион Апоел Никозия и класира тима за груповата фаза на Шампионска лига, ставайки първия български треньор класирал чуждестранен отбор. Астана е и първият отбор от Казахстан, който участва в групите на турнира.
Екипът на “сини тренировки“ пожелава на разказвача на приказки да е жив и здрав , много успешен и да има много щастливи мигове с любимия “син“ отбор.
Светослав Миленков е треньор по борба на „Левски“, преподавател в 166 Спортно училище „Васил Левски“ и активен участник във всички квалификационни инициативи на „ЛЕВСКИ-Спорт за всички“. Неговите възпитаници са завоювали множество национални и международни отличия.
Роден на 25 февруари 1942,с. Мошино
Боян Радев е състезател по класическа борба в категория до 97 кг. Той е първият двукратен олимпийски шампион в България.
· олимпийски шампион от Токио’1964 и Мексико’1968
· световен шампион от Толедо през 1966 г.
· световен вицешампион през 1962 и 1967 г.
· европейски вицешампион през 1968 г.
· спортист на годината в България за 1964, 1967 и 1968 г.
Обявен е за заслужил майстор на спорта.
През 2009 г. получава най-високото отличие на Международната федерация по борба (ФИЛА) – „Златна огърлица“. Боян Радев е приет и в Залата на славата на Международната федерация по борба (ФИЛА) в Оклахома (САЩ).
След приключване на спортната си кариера работи в системата на МВР
Спортист на века в Спортен клуб „Левски“.
Федерико Ейкхберг, заместник председател на Спортен клуб „Лацио“, основател и първи генерален секретар на Асоциация на европейските многоспортови клубове в екипа на Ванина Миланова (2017-2021), а от 2021 година е избран за втори президент на Европейската асоциация на многоспортовите клубове (EMCA).
Роден на 26 февруари 1971 година
Рим, Италия
Орлин Тодоров – Президент на Клуба по водна топка „Левски“ и старши треньор на отборите на „Левски“
Роден на 02 март 1950 година, в София.
Орлин Тодоров се занимава с водна топка повече от 50 години, като повече 40 от тях – като треньор.
Тодоров възстановява клуба по водна топка на „Левски“ през 2011 г. и е продължител на традициите в спорта на водната топка при “сините”, закрита административно през 1981 г. В клуба тренират деца от всички детски възрасти, като от самото си създаване, клубът участват на държавни първенства с възрастови групи U13, U15, U17 и U19.
Честит рожден ден!
Димитър Димитров – Национален състезател по футбол, Капитан – дублиращ отбор на ПФК „Левски“ и главен специалист „футбол“ на Сдружение „Левски – Спорт за всички“
Роден на 3 март 1988 година, в град София.
Образование и квалификация:
- 166 СУ „Васил Левски“
- Национална спортна академия „Васил Левски“
- UEFA B Diploma – Български футболен съюз
- Проект „Sport & Support” за начално обучение по спорт – с участие на треньори от ЛЕВСКИ – Спорт за всички – България, Лацио – Италия, Спортинг – Португалия, Рейсинг – Франция, Олимпиакос – Гърция, Алборг – Дания, ХАСК – Хърватия, Цървена звезда – Сърбия, Ференцварош – Унгария
- Проект “Multisport coaches across Europe” за обмен на треньори с участие ЛЕВСКИ – Спорт за всички – България, Лацио – Италия, Спортинг – Португалия и Алборг – Дания.
- Български национален комитет за предучилищно образование към Световната организация за предучилищно образование OMEP
Професионален опит
2006 г. – Шампион на България – ПФК „Левски“
2000 – 2007 г. – Национален състезател по футбол
2008 – 2009 г. – Капитан – дублиращ отбор на ПФК „Левски“
2010 – 2013 г. – Треньор ДФК „Том и Джери“
2013 – 2017 г. – Преподавател по физическо възпитание ЧДГ „Доверие“
2015 г. – до момента – главен специалист „футбол“ на Сдружение „Левски – Спорт за всички“
2017 г. – до момента председател на ФК „Спорт за всички“
Ръководството на Сдружение „Левски-Спорт за всички“, честити рожденият ден на Димитър Димитров с пожелание за много здраве и спортни успехи!
Люсиен Велчев, председател на Спортен клуб „ЛЕВСКИ-Спорт за всички“
1986 – 1989 г. – Съосновател на Федерация по бойни спортове МВР;
1991 г. – 2010 г. – Началник Център за бойна подготовка и спорт – МВР;
1991 – 2010 г. – Основател и генерален секретар на Спортна асоциация МВР;
1991 г. – Учредител на Балкански полицейски спортен съюз;
1992 – днес – Зам. председател на Спортен клуб „Левски“;
1992 – 1994 г. – Ген. секретар на Балкански полицейски съюз;
1993 – до днес – Основател и вицепрезидент и член на УС на Българска асоциация спорт за всички;
2002 – 2004 г. – Ген. секретар на Балкански полицейски съюз;
2004 – 2006 г. – Член на изпълнителен комитет на Европейски полицейски спортен съюз;
2006 – 2010 г. – Вицепрезидент на Европейски полицейски спортен съюз;
2008 – 2017 – Зам. председател на комисия по плажен футбол при БФС;
2011 – днес – член на УС на Българска федерация бокс;
2015- Председател на Спортен клуб „ЛЕВСКИ-Спорт за всички“
Роден на 03 Април 1949 година, с. Склаве
Александър Томов Лазаров е състезател по класическа борба. Той е един от най-титулуваните български спортисти петкратен световен и европейски шампион, трикратен олимпийски вицешампион. Член на Залата на спортната слава, световен студентски шампион, двукратен европейски вицешампион. С борба започва да се занимава, когато постъпва в средно училище. Тренира в спортно дружество „Левски-Спартак“, при треньора Веселин Маринов.
През 1971 година става световен шампион за първи път.
Един от най-големите майстори в света на хватката „хвърляне през гърди“ – един от символите на този стил борба.
Като спортен управленец е президент на клуба по борба „Левски“ и член на управителния съвет на Българската федерация по борба.
Спортни постижения:
- Трикратен вицеолимпийски шампион:
- Мюнхен ’72;
- Монреал ’76;
- Москва ’80.
- Петкратен световен шампион:
- „София ’71“
- „Техеран ’73“,
- „Катовице ’74“
- „Минск ’75“
- „Сан Диего ’79“
- Петкратен европейски шампион:
- „Катовице ’72“
- „Хелзинки ’73“,
- „Ленинград ’76“
- „Букурещ ’79“
- „Йонкьопинг ’84“
- Носител на сребърен медал от европейски първенства през 1974 и 1978, както и на бронзов медал от 1970
- Сребърен медалист от олимпийските игри „Мюнхен’72“, „Монреал ’76“ и „Москва ’80“
- Световен студентски шампион
- Носител на „златния пояс“ на името на Никола Петров за 1972 г.
Приет е в Залата на спортната слава в Оклахома, САЩ.
Патрик–Габриел Галчев – футбол
Роден на 14април 2021 в Сарагоса, Испания
Юноша на ПФК „Левски“, играе като ляв. Той прекарва 4 години в Реал Сарагоса, преминава през Локомотив (София) и ДИТ София преди да се присъедини към „Левски“. На 19 Декември 2019, подписва първи професионален договор с „Левски“. Той дебютира за първия тим на „сините“ на 21 октомври 2020 година при победата над „Партизан“ (Червен бряг) с 4:1 в турнира за Купата на България, на 21 години има записани 34 мача със синия екип.
Снимка: ПФК „Левски“
Футбол -Централен нападател
Роден: 04 Май 1943 година, град София
Починал: 30 юни 1971 година, проход Витиня
Обявен за най-великия български футболист на XX век.
Заслужил майстор на спорта и носител на сребърен „Народен орден на труда“ през 1965 г.
Указ № 122 за награждаване посмъртно на Георги Аспарухов Рангелов с орден „Стара планина“ първа степен по повод 100 годишнината на клуб „Левски“.
Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.
През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив (1:1).
От есента на 1961 до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г.
След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1).
Играе в 247 мача (200 за „Левски“ и 47 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за „Левски“ и 25 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава – „Купа на Съветската армия“).
През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и Футболист № 1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ – Златната топка.
В историята влизат мачовете за Купата на европейските шампиони през сезона 1965/66, когато „Левски“ играе равностойно срещу един от най-силните отбори в света по това време „Бенфика“ (Лисабон) – с 2 шампионски и 2 вицешампионски европейски титли в турнира през последните 6 години и с португалската звезда Еузебио. Първия мач в Португалия българският шампион завършва наравно 2:2, а в реванша отстъпва с минималното 2:3 на тогавашния европейски вицешампион. Три от четирите гола за „Левски“ в двата мача вкарва Георги Аспарухов. Европа заговорва за нова футболна звезда, португалците искат да купят този нападател, но комунистическото правителство на България не разрешава това. Поканен е да играе в европейския шампион „Милан“, но по това време още няма практика български футболисти да играят в чуждестранни клубове и офертата е отказана. Лично известният треньор на „росонерите“ Нерио Роко е готов да му помогне да емигрира в Италия, ако приеме много изгодната оферта на „Милан“, но Георги Аспарухов демонстрира любов и преданост към родината и клуба си и отказва с думи, които остават в историята:
„Кажи им, че има една страна България, в тази страна България има един отбор Левски, може и да не са чували за него, в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!“
Отговор на Георги Аспарухов към офертата на Милан през 1967 година.
Гунди има 18 мача (12 за „Левски“ – 6 за КЕШ и 6 за КНК и 6 мача за „Ботев“ в КНК) и 18 гола (12 за „Левски“ – 8 за КЕШ и 5 за КНК и 6 гола за „Ботев“ в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с „Ботев“ и през 1970 г. с „Левски“.
За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 49 мача и 18 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства). Той е един от малкото българи, отбелязали гол на отбор на Великобритания на стадион „Уембли“: 1:1 срещу световния шампион Англия. Другите са Димитър Миланов – Пижо и Георги Димитров – Червения, които през 1956 г. вкарват на Олимпийския отбор на Великобритания. Голът на Гунди през 1968 г. се оценява като шедьовър и остава паметен в историята. Аспарухов поема топката в центъра на терена, със самостоятелен дрибъл преминава половината игрище, като преодолява трима английски национали и я вкарва във вратата.
Играе на три световни първенства: в Чили – 1962 (1 мач и 1 гол), Англия – 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико – 1970 (3 мача). В Чили той става най-младият играч, играл в националния отбор на България на световно първенство: на 19 г. и 30 дни в мача срещу Унгария (1:6) на 3 юни 1962 г., когато вкарва първият гол за България на световен финален турнир. С това се нарежда на 8-мо място сред най-младите голмайстори на световно първенство. Четири години по-късно на СП в Англия отново той отбелязва единствения гол за България, отново срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия – 3:1; 1963 с Португалия – 1:0; 1965 с Белгия – 3:0 и 2:1 (решаващ трети мач, в който вкарва и двата гола за 2 минути и класира България за финалите в Англия); 12.11.1967 с Швеция – 3:0; 1967 с Португалия – 1:0 и през 1968 г. с Италия – 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1) – СП.
Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина.
На погребението на двамата футболисти присъстват към 150 хиляди души – повече, отколкото в организирани от режима подобни мероприятия – като това на Георги Димитров. Освен това то съвпада по време и напълно засенчва пропагандираното от властите символично погребение на трима загинали съветски космонавти. Масовото посещение на погребението на Аспарухов и Котков поражда опасения в правителството и довежда до отстраняването на присъствалия именно на него вътрешен министър Ангел Солаков.
Стадионът на ПФК Левски (София) е кръстен в чест на Гунди.
Информация:
* ПФК Левски София (archive.org)
* Георги Аспарухов – Уикипедия (wikipedia.org)
